25 jun 2009, 13:40

Двуличник

  Poesía
1.2K 0 0

Искам те, крещи сърцето,

 но безмълвна оставам пред теб,

приятелка, просто позната,

във мрака един силует.

 

 Но сърцето ми кърви наранено

 от твоите лъжливи слова,

 от твоите лъжливи целувки,

от твоите подли дела.

 

 Приятели, просто познати

 оставаме с тебе сега,

 но чувства така непознати

 бунтуват в мене така.

 

 Как да спра да те ревнувам,

 когато си с нея сега,

 как да те забравя, кажи ми,

когато за тебе копнее моята душа.

 

 Но какъв си ти,

 един двуличник със сладки слова,

 с поглед лазурен пленил ме в нощта,

 как да забравя, кажи ми

 твоето лице,

 когато няма друг смисъл в живота

 за мене, освен да спечеля твоето сърце.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...