Двуличник

Искам те, крещи сърцето,

 но безмълвна оставам пред теб,

приятелка, просто позната,

във мрака един силует.

 Но сърцето ми кърви наранено

 от твоите лъжливи слова,

 от твоите лъжливи целувки,

от твоите подли дела.

 Приятели, просто познати

 оставаме с тебе сега,

 но чувства така непознати

 бунтуват в мене така.

 Как да спра да те ревнувам,

 когато си с нея сега,

 как да те забравя, кажи ми,

когато за тебе копнее моята душа.

 Но какъв си ти,

 един двуличник със сладки слова,

 с поглед лазурен пленил ме в нощта,

 как да забравя, кажи ми

 твоето лице,

 когато няма друг смисъл в живота

 за мене, освен да спечеля твоето сърце.