Jun 25, 2009, 1:40 PM

Двуличник

  Poetry
1.2K 0 0

Искам те, крещи сърцето,

 но безмълвна оставам пред теб,

приятелка, просто позната,

във мрака един силует.

 

 Но сърцето ми кърви наранено

 от твоите лъжливи слова,

 от твоите лъжливи целувки,

от твоите подли дела.

 

 Приятели, просто познати

 оставаме с тебе сега,

 но чувства така непознати

 бунтуват в мене така.

 

 Как да спра да те ревнувам,

 когато си с нея сега,

 как да те забравя, кажи ми,

когато за тебе копнее моята душа.

 

 Но какъв си ти,

 един двуличник със сладки слова,

 с поглед лазурен пленил ме в нощта,

 как да забравя, кажи ми

 твоето лице,

 когато няма друг смисъл в живота

 за мене, освен да спечеля твоето сърце.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....