14 sept 2013, 16:19

Двуполюсно 

  Poesía » De amor
492 1 9

Когато тишината проговори,
а твоят глас до моя се смълчи,
и падайки - отлитаме нагоре,
угасвайки от блеснали лъчи...


Когато непонятните причини
в секундите задържат векове,
и смесват се морета и пустини,
с безветрия и бурни ветрове...


Когато в дъх издъхваме желани,
и сънища будуват до зори,
а чувствата изглеждат като рани,
в които само щастие гори...


Тогава сме се сбъднали навярно -
два полюса до точка на кипеж,
където от студуване пожарно
искрите си разпалва ситен скреж.


(Сбъдната вселена)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??