14.09.2013 г., 16:19 ч.

Двуполюсно 

  Поезия » Любовна
474 1 9

Когато тишината проговори,
а твоят глас до моя се смълчи,
и падайки - отлитаме нагоре,
угасвайки от блеснали лъчи...


Когато непонятните причини
в секундите задържат векове,
и смесват се морета и пустини,
с безветрия и бурни ветрове...


Когато в дъх издъхваме желани,
и сънища будуват до зори,
а чувствата изглеждат като рани,
в които само щастие гори...


Тогава сме се сбъднали навярно -
два полюса до точка на кипеж,
където от студуване пожарно
искрите си разпалва ситен скреж.


(Сбъдната вселена)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??