Двуполюсно
Когато тишината проговори,
а твоят глас до моя се смълчи,
и падайки - отлитаме нагоре,
угасвайки от блеснали лъчи...
Когато непонятните причини
в секундите задържат векове,
и смесват се морета и пустини,
с безветрия и бурни ветрове...
Когато в дъх издъхваме желани,
и сънища будуват до зори,
а чувствата изглеждат като рани,
в които само щастие гори...
Тогава сме се сбъднали навярно -
два полюса до точка на кипеж,
където от студуване пожарно
искрите си разпалва ситен скреж.
(Сбъдната вселена)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
