Дяконът

Апостоле,

Българский Велики Сине,

Безсмъртни Дяконе Игнатий,

Лета, родили тъмни векове и още нови,

се трупаха върху изминалото

старо давно,

преброди ти свещената земя,

изтръпнала в окови,

очите робски да отлепваш,

да будиш спомени за миналото славно...

Прие ти страшната съдба,

прегърна огън свише,

на плещите пое огромната борба

 като живот и въздух, който дишаш.

Саможертва беше твоята храна,

цел – бистрата ти изворната вода,

титаничен труд в поробена страна,

и трънените рани върху собствена  снага.

Кандило редом със димящ пишов,

перо до хладната кама,

уставът ведно със словото

и пламенния зов,

клетвата, отекнала в изстрадала земя.

Чест, прегърната от честност,

храброст без предел,

ум за общо благо,

себе си да жерваш

в името на свята цел!

Легии, завери и бунтовни чети,

през всичко беше минал ти

и геният създаде комитети,

погребваха те робските черти.

Спускаха се фанатични заптиета

по твоите невидими следи,

обсебени от кървава вендета,

давеха се в дяконските ти води.

Тежка сватба се зае да готвиш,

с нова участ, нов камбанен звън,

ново семе хвърли на бунтовната

трапеза,

българско хоро след петвековен сън!

Дълбаеше спасителния проход,

сред зъбери на черен гнет,

ти тръгна на гигантски поход

с искрата на безсмъртния обет!

Бесило ли да те уплаши

или оловният свинец,

крилата ти опряха в свободата наша,

струя пръскаше със истински живец.

Предателите майка си продават,

но те ще бъдат заклеймени вечно,

във жалък гърч под твойта слава,

под твоя ореол, сияние на вековечност!

Във твоите ръце израстваше народът,

той скоро щеше да покаже чудеса,

нима това не беше твойто семе

в изгряващите небеса

нима това не беше ходът,

плодът на стъпвашото ново време!

Велико дело със искрата любородна,

градеше славен пантеон,

посвещение народно

по извечен Български закон!

.   .   .

Дни след толкова преминали години,

след изобилна кръв и подвизи безброй,

пак се възцари хомот,

наложен от жестоки умове,

създатели на мъртви и безпаметни руини,

хвалители на мътния порой,

и нови, кухи светове!

Погледът ти орлов от портрета

виновниците гледа с огнен взор,

но с гръб са враговете ти заклети,

с очи не ще те срещнат,

след себе си оставили позор!

Народ по твоята безсмъртна диря,

има свой спасителен маяк,

народ и в тръните не ще се спира,

с най-българската си икона на сърце,

по път, огрян от вечната ти сила,

по знака Левский народ ще тръгне пак!

гр. София, 22.02.2016 г.