Дяконът

27 февр. 2016 г., 10:09 8 лет назад

Поэзия

5.0 / 1

400 1 0

Апостоле,
Българский Велики Сине,
Безсмъртни Дяконе Игнатий,
Лета, родили тъмни векове и още нови,
се трупаха върху изминалото
старо давно,
преброди ти свещената земя,
изтръпнала в окови,
очите робски да отлепваш,
да будиш спомени за миналото славно...
Прие ти страшната съдба,
прегърна огън свише, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

1979-та: Няколко стихотворения
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
А я пьяна...

Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
Как на фронте 2004

Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »