Дяволът си има име.
От днес.
Да го назова ли?
Или да се престоря, че те няма?
В огледалото поглеждах.
(за късмет)
Не ми приличаше на измама.
Дяволът си има име.
Шепна.
Нежно.
На любовта.
Ти и тя покорихте
със сила моята душа.
Завзехте без протести.
Узурпирахте.
Тоталитарно.
Моите очи.
Ти и сега не позволяваш...
Не си ме виждал да плача.
Нали?
Дяволът си има име.
Както и любовта.
За мене е едно и също.
Защото ти...
ти си това!
© Ванина Todos los derechos reservados