19.06.2008 г., 12:14

Дяволът си има име

777 0 8

Дяволът си има име.

От днес.

Да го назова ли?

Или да се престоря, че те няма?

В огледалото поглеждах.

(за късмет)

Не ми приличаше на измама.

Дяволът си има име.

Шепна.

Нежно.

На любовта.

Ти и тя покорихте

със сила моята душа.

Завзехте без протести.

Узурпирахте.

Тоталитарно.

Моите очи.

Ти и сега не позволяваш...

Не си ме виждал да плача.

Нали?

Дяволът си има име.

Както и любовта.

За мене е едно и също.

Защото ти...

ти си това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таничка, Плами, благодаря ви!
  • Понякога се случва и това!
    Дяволска любов!
    Прегръщам те, Ванинче!
  • Много е хубаво, Вани!
    Чудесно е!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ!
  • Ами какво - просто дяволска любов, това е
    Ванина, развълнува ме стиха ти, кой ли не го е преживял, стига да има струни в душата си. Ти ги имаш - този стих е едно красиво доказателство!
    Благодаря ти, момиче мило!!!
    Прегръдки!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...