popolo (Илиян)
214 129
4 nov 2006, 23:25

Дъб 

  Poesía
600 0 4
Във последния дъх я открих
и я сплетох във свойта корона,
станах неин възлюбен жених
пред света, съвестта и закона.

Слънчев лъч ни кумува, и цял
засиял е от гордост и радост.
Нарисува ни булчин воал
и ни сложи на първата маса.

През пътека от ланшни листа
идват гостите на тържеството,
за да чуят съдбовното "да"
и избършат сълза от окото…

Само клетникът гордо мълчи
и не чува сватбарската врява-
той от снощи на мене виси
и смъртта си за булка ми дава.

© Илиян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??