4 nov 2006, 23:25

Дъб 

  Poesía
673 0 4
Във последния дъх я открих
и я сплетох във свойта корона,
станах неин възлюбен жених
пред света, съвестта и закона.
Слънчев лъч ни кумува, и цял
засиял е от гордост и радост.
Нарисува ни булчин воал
и ни сложи на първата маса.
През пътека от ланшни листа
идват гостите на тържеството,
за да чуят съдбовното "да"
и избършат сълза от окото… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??