popolo (Илиян)
214 129
4.11.2006 г., 23:25 ч.

Дъб 

  Поезия
599 0 4
Във последния дъх я открих
и я сплетох във свойта корона,
станах неин възлюбен жених
пред света, съвестта и закона.

Слънчев лъч ни кумува, и цял
засиял е от гордост и радост.
Нарисува ни булчин воал
и ни сложи на първата маса.

През пътека от ланшни листа
идват гостите на тържеството,
за да чуят съдбовното "да"
и избършат сълза от окото…

Само клетникът гордо мълчи
и не чува сватбарската врява-
той от снощи на мене виси
и смъртта си за булка ми дава.

© Илиян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??