Дъб
Във последния дъх я открих
и я сплетох във свойта корона,
станах неин възлюбен жених
пред света, съвестта и закона.
Слънчев лъч ни кумува, и цял
засиял е от гордост и радост.
Нарисува ни булчин воал
и ни сложи на първата маса.
През пътека от ланшни листа
идват гостите на тържеството,
за да чуят съдбовното "да"
и избършат сълза от окото…
Само клетникът гордо мълчи
и не чува сватбарската врява-
той от снощи на мене виси
и смъртта си за булка ми дава.
и я сплетох във свойта корона,
станах неин възлюбен жених
пред света, съвестта и закона.
Слънчев лъч ни кумува, и цял
засиял е от гордост и радост.
Нарисува ни булчин воал
и ни сложи на първата маса.
През пътека от ланшни листа
идват гостите на тържеството,
за да чуят съдбовното "да"
и избършат сълза от окото…
Само клетникът гордо мълчи
и не чува сватбарската врява-
той от снощи на мене виси
и смъртта си за булка ми дава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илиян Все права защищены
