18 jun 2009, 20:52

... (дъга) 

  Poesía » Del paisaje
742 0 25

под чадъра  е сухо

а ми иде да тичам

под дъжда 

между капките

луда мечта

да прегръщам небето

което се стича

във кристално забравена

нежна тъга...

... то целува ме мокро

и капещо

спряло

като свое дете

като облачен прах

не  дъга

нежен бриз

не сълза огледало

не прашинка от теб

а цяло  море...

 

... не е истина

гали ме

бавно се стича

и целува отчаяно

сивия ден

после в миг засиява

нежноОБИЧАЩО

и забравила

себе си

потъва...

във мен

 

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??