под чадъра е сухо
а ми иде да тичам
под дъжда
между капките
луда мечта
да прегръщам небето
което се стича
във кристално забравена
нежна тъга...
... то целува ме мокро
и капещо
спряло
като свое дете
като облачен прах
не дъга
нежен бриз
не сълза огледало
не прашинка от теб
а цяло море...
... не е истина
гали ме
бавно се стича
и целува отчаяно
сивия ден
после в миг засиява
нежноОБИЧАЩО
и забравила
себе си
потъва...
във мен
© Нели Господинова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
