под чадъра е сухо
а ми иде да тичам
под дъжда
между капките
луда мечта
да прегръщам небето
което се стича
във кристално забравена
нежна тъга...
... то целува ме мокро
и капещо
спряло
като свое дете
като облачен прах
не дъга
нежен бриз
не сълза огледало
не прашинка от теб
а цяло море...
... не е истина
гали ме
бавно се стича
и целува отчаяно
сивия ден
после в миг засиява
нежноОБИЧАЩО
и забравила
себе си
потъва...
във мен
© Нели Господинова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
