... (дъга)
под чадъра е сухо
а ми иде да тичам
под дъжда
между капките
луда мечта
да прегръщам небето
което се стича
във кристално забравена
нежна тъга...
... то целува ме мокро
и капещо
спряло
като свое дете
като облачен прах
не дъга
нежен бриз
не сълза огледало
не прашинка от теб
а цяло море...
... не е истина
гали ме
бавно се стича
и целува отчаяно
сивия ден
после в миг засиява
нежноОБИЧАЩО
и забравила
себе си
потъва...
във мен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
