dark_winged (Мирела Шопова)
78 169
30 oct 2008, 0:34

Дъга 

  Poesía » Otra
508 0 4

Дъга

След дъжда се раждаше дъга,
извисяваше се над окъпаните сгради.
Красива бе, не изпитваше тъга
и завиждаха ù и стари, и млади.

Изящна бе със своята снага,
изплетена от дъждовни капки чисти
и горда бе във свойта самота,
отхвърлила и щастие, и мрачни мисли.

И казваха - тя нямала душа,
тъй нямала и грижи, и тревоги,
от нищо се явила на света,
и слънцето със себе си я води.

И радваха се всички при вида
на пъстрите цветове на дъгата.
Там някъде, в някоя долина,
едно момче хвана момиче за ръката.

А над тях тя зъзнеше сама,
отхвърляше всички слънчеви милувки.
Не за тях, копнееше за дъжда
и за неговите мокри целувки...

© Мирела Шопова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??