7 abr 2015, 21:15

Дъх 

  Poesía
505 0 4

Една съвсем различна пустота

изпълва и небето, и земята ми.

И даже причудливите цветя

не отразяват порива в душата,

проглеждала стотици пъти вече.

Уютни, но безпаметно изтрити са

от светлия копнеж за вечност,

която твърде много ми разкри

от своите задъхани вселени,

пулсиращи с различна честота.

 

Тя, пролетта, е още покрай мен.

Но вече като дъх на самота.

 

 

 

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря и на трима ви!
  • Твоите стихове са прекрасни, защото върху тях човек може да надгради своята душа, Нели!
  • Много ми е близко написаното. Поздрави, Нели!
  • Точно в тази поезия си много силна, Из - кратка и много самобитна!
    Ако ми бяха дали този текст анонимно, щях да се закълна, че е твой!

    "Една съвсем различна пустота
    изпълва и небето, и земята ми.
    И даже причудливите цветя
    не отразяват порива в душата,"

    Един куплет, явяващ се и твой поетичен подпис.

    Поздравление и най-висока оценка!

    Твой: ММ
Propuestas
: ??:??