Дъх

Poetry

748 0 4

Една съвсем различна пустота

изпълва и небето, и земята ми.

И даже причудливите цветя

не отразяват порива в душата,

проглеждала стотици пъти вече.

Уютни, но безпаметно изтрити са

от светлия копнеж за вечност,

която твърде много ми разкри

от своите задъхани вселени,

пулсиращи с различна честота.

Тя, пролетта, е още покрай мен.

Но вече като дъх на самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря и на трима ви!

2015-04-08T13:44:42+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Твоите стихове са прекрасни, защото върху тях човек може да надгради своята душа, Нели!

2015-04-08T09:36:13+03:00
Самодива (Вики)

Много ми е близко написаното. Поздрави, Нели!

2015-04-08T08:23:44+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Точно в тази поезия си много силна, Из - кратка и много самобитна!
Ако ми бяха дали този текст анонимно, щях да се закълна, че е твой!

"Една съвсем различна пустота
изпълва и небето, и земята ми.
И даже причудливите цветя
не отразяват порива в душата,"

Един куплет, явяващ се и твой поетичен подпис.

Поздравление и най-висока оценка!

Твой: ММ

2015-04-07T22:25:54+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0