Една съвсем различна пустота
изпълва и небето, и земята ми.
И даже причудливите цветя
не отразяват порива в душата,
проглеждала стотици пъти вече.
Уютни, но безпаметно изтрити са
от светлия копнеж за вечност,
която твърде много ми разкри
от своите задъхани вселени,
пулсиращи с различна честота.
Тя, пролетта, е още покрай мен.
Но вече като дъх на самота.