Дъх на нежност
Не зная как да те забравя,
щом ти си тъй дълбоко в моя взор безкраен,
опитвам се да вникна в теб, да разгадая,
какво съставя твоя дъх на цитруси ухаен.
Пленяваш мойто утро със своя образ нежен,
целувам руменото ти, сатенено чело,
пулса си усещам безметежен,
поглъщам сякаш слънце - всеки поглед твой.
Устните ти плътни, гладки, в усмивка
лека изкривени,страхувам се да ги докосна,
изглеждат толкова вълшебни, че
чак стопяват всичко в мене.
Къде открих те, музо моя?! И как да те
накарам да останеш, на мен живота да дариш,
без теб душата ми изгубва своя блясък,
щом теб те няма - да го отразиш.
Готова съм за теб да построя един вълшебен град
- за теб достоен, само моля се,
твоят дъх на пролетни цветя
да ми дарява творчество в покоя...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
