10 abr 2011, 22:27

Дъхавата вишна

2K 0 33

Дъхавата вишна

 

Леха житейска ръсих със вода-звъница

от бързея на мъжката ми тичаща река,

мечти от плам надигаха главици

и завръз пълнеха с копнеж за красота...

 

В смеха ти дъхавата вишна цвят роди

и вкус тръпчив по устните ми пръсна,

ухаещ сок  в душата ми попи

със аромат на пролет  сладко-късна...

 

Нима очаквах угари да мина жаден,

да ашладисвам дива клонка с нежен зов,

сред буци пръст в съня си да пропадам –

пияно-вишнен да бера отрупан плод...

 

И да притихна в щурчовите песни чудни,

заситен и щастлив - като едно момче,

целунало момиче с устни луди

под кичесто, узряло за любов небе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...