Дъхавата вишна
Леха житейска ръсих със вода-звъница
от бързея на мъжката ми тичаща река,
мечти от плам надигаха главици
и завръз пълнеха с копнеж за красота...
В смеха ти дъхавата вишна цвят роди
и вкус тръпчив по устните ми пръсна,
ухаещ сок в душата ми попи
със аромат на пролет сладко-късна...
Нима очаквах угари да мина жаден,
да ашладисвам дива клонка с нежен зов,
сред буци пръст в съня си да пропадам – ...