Apr 10, 2011, 10:27 PM

Дъхавата вишна

  Poetry » Love
2K 0 33

Дъхавата вишна

 

Леха житейска ръсих със вода-звъница

от бързея на мъжката ми тичаща река,

мечти от плам надигаха главици

и завръз пълнеха с копнеж за красота...

 

В смеха ти дъхавата вишна цвят роди

и вкус тръпчив по устните ми пръсна,

ухаещ сок  в душата ми попи

със аромат на пролет  сладко-късна...

 

Нима очаквах угари да мина жаден,

да ашладисвам дива клонка с нежен зов,

сред буци пръст в съня си да пропадам –

пияно-вишнен да бера отрупан плод...

 

И да притихна в щурчовите песни чудни,

заситен и щастлив - като едно момче,

целунало момиче с устни луди

под кичесто, узряло за любов небе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...