Дъхавата вишна
Дъхавата вишна
Леха житейска ръсих със вода-звъница
от бързея на мъжката ми тичаща река,
мечти от плам надигаха главици
и завръз пълнеха с копнеж за красота...
В смеха ти дъхавата вишна цвят роди
и вкус тръпчив по устните ми пръсна,
ухаещ сок в душата ми попи
със аромат на пролет сладко-късна...
Нима очаквах угари да мина жаден,
да ашладисвам дива клонка с нежен зов,
сред буци пръст в съня си да пропадам –
пияно-вишнен да бера отрупан плод...
И да притихна в щурчовите песни чудни,
заситен и щастлив - като едно момче,
целунало момиче с устни луди
под кичесто, узряло за любов небе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
