9 nov 2024, 19:39

Дъхаво стихотворение

  Poesía
490 0 0

Къкрят билките във чайника, 

навяват спомени, мечти.

Вятърът отвън, омайника,

забавя стъпки и слухти.

 

Промушва се, но пред стъклата, 

прилажда рошави коси. 

Постила ложе във тревата,

след малко тихо ще поспи.

 

От песента е тук привлечен, 

дойде и седна замечтан. 

Нали е вятър разсъблечен, 

намери свят на топло сбран.

 

Чух чайникът как сладко пее! 

Разпръсква вредом топлина.

Ей в този миг ми се живее - 

мъничък миг, но Светлина! 

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...