Къкрят билките във чайника,
навяват спомени, мечти.
Вятърът отвън, омайника,
забавя стъпки и слухти.
Промушва се, но пред стъклата,
прилажда рошави коси.
Постила ложе във тревата,
след малко тихо ще поспи.
От песента е тук привлечен,
дойде и седна замечтан.
Нали е вятър разсъблечен,
намери свят на топло сбран.
Чух чайникът как сладко пее!
Разпръсква вредом топлина.
Ей в този миг ми се живее -
мъничък миг, но Светлина!
Детелина И.Стефанова ✍️🍀
© Детелина Стефанова Все права защищены