9 нояб. 2024 г., 19:39

Дъхаво стихотворение

503 0 0

Къкрят билките във чайника, 

навяват спомени, мечти.

Вятърът отвън, омайника,

забавя стъпки и слухти.

 

Промушва се, но пред стъклата, 

прилажда рошави коси. 

Постила ложе във тревата,

след малко тихо ще поспи.

 

От песента е тук привлечен, 

дойде и седна замечтан. 

Нали е вятър разсъблечен, 

намери свят на топло сбран.

 

Чух чайникът как сладко пее! 

Разпръсква вредом топлина.

Ей в този миг ми се живее - 

мъничък миг, но Светлина! 

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...