1 mar 2007, 23:21
Дъхът ми слива се с...
Дъхът ми слива се с мъглата,
в която пътя ми е скрит,
усещам пак присъствие познато,
но все изчезва твоя лик.
И стонът на китарата дочувам,
и тихи стъпки, шепота в нощта,
но в сенките около мен се губиш -
в коя от тях е твоята душа?
И кой от двама ни беглец е,
предал една любов, а другата възпял?
Откри отдавна в мен твореца,
отричаш туй, че съм жена!
в която пътя ми е скрит,
усещам пак присъствие познато,
но все изчезва твоя лик.
И стонът на китарата дочувам,
и тихи стъпки, шепота в нощта,
но в сенките около мен се губиш -
в коя от тях е твоята душа?
И кой от двама ни беглец е,
предал една любов, а другата възпял?
Откри отдавна в мен твореца,
отричаш туй, че съм жена!
© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Това ми хареса!
Поздрави
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Позакъснял поздрав!