1.03.2007 г., 23:21 ч.
Дъхът ми слива се с...
Дъхът ми слива се с мъглата,
в която пътя ми е скрит,
усещам пак присъствие познато,
но все изчезва твоя лик.
И стонът на китарата дочувам,
и тихи стъпки, шепота в нощта,
но в сенките около мен се губиш -
в коя от тях е твоята душа?
И кой от двама ни беглец е,
предал една любов, а другата възпял?
Откри отдавна в мен твореца,
отричаш туй, че съм жена!
в която пътя ми е скрит,
усещам пак присъствие познато,
но все изчезва твоя лик.
И стонът на китарата дочувам,
и тихи стъпки, шепота в нощта,
но в сенките около мен се губиш -
в коя от тях е твоята душа?
И кой от двама ни беглец е,
предал една любов, а другата възпял?
Откри отдавна в мен твореца,
отричаш туй, че съм жена!
© Шопландия Софийска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Това ми хареса!
Поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Позакъснял поздрав!