Дъхът ми слива се с...
Дъхът ми слива се с мъглата,
в която пътя ми е скрит,
усещам пак присъствие познато,
но все изчезва твоя лик.
И стонът на китарата дочувам,
и тихи стъпки, шепота в нощта,
но в сенките около мен се губиш -
в коя от тях е твоята душа?
И кой от двама ни беглец е,
предал една любов, а другата възпял?
Откри отдавна в мен твореца,
отричаш туй, че съм жена!
в която пътя ми е скрит,
усещам пак присъствие познато,
но все изчезва твоя лик.
И стонът на китарата дочувам,
и тихи стъпки, шепота в нощта,
но в сенките около мен се губиш -
в коя от тях е твоята душа?
И кой от двама ни беглец е,
предал една любов, а другата възпял?
Откри отдавна в мен твореца,
отричаш туй, че съм жена!
© Шопландия Софийска All rights reserved.
