30 abr 2008, 21:01

*Дъхът на мъртва мараня*

  Poesía
1.1K 0 10
 

*Дъхът на мъртва мараня*

 

Линеали в ехото на гръм,

сърдечност безметежна...

Едничка лудост суха - трън,

набиваща ни нежност.

А може и да бяха пърхащи крила.

Прах от срутената сграда.

Дъхът на мъртва мараня

или поредната олющена фасада...

Кърпим само и лепим

отронени мазилки, стари досиета

и без кафета пак не спим,

мъдрим бъдеще със питиета...

Явно гръм не идва силен.

А така ни се приисква и светкавица!

Явно и животът ни е беден

на сънища от „Спящата красавица"...

25.04.2008

Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...