30 abr 2008, 21:01

*Дъхът на мъртва мараня*

  Poesía
1.1K 0 10
 

*Дъхът на мъртва мараня*

 

Линеали в ехото на гръм,

сърдечност безметежна...

Едничка лудост суха - трън,

набиваща ни нежност.

А може и да бяха пърхащи крила.

Прах от срутената сграда.

Дъхът на мъртва мараня

или поредната олющена фасада...

Кърпим само и лепим

отронени мазилки, стари досиета

и без кафета пак не спим,

мъдрим бъдеще със питиета...

Явно гръм не идва силен.

А така ни се приисква и светкавица!

Явно и животът ни е беден

на сънища от „Спящата красавица"...

25.04.2008

Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...