*Дъхът на мъртва мараня*
Линеали в ехото на гръм,
сърдечност безметежна...
Едничка лудост суха - трън,
набиваща ни нежност.
А може и да бяха пърхащи крила.
Прах от срутената сграда.
Дъхът на мъртва мараня
или поредната олющена фасада...
Кърпим само и лепим
отронени мазилки, стари досиета
и без кафета пак не спим,
мъдрим бъдеще със питиета...
Явно гръм не идва силен.
А така ни се приисква и светкавица!
Явно и животът ни е беден
на сънища от „Спящата красавица"...
25.04.2008
Сливен
© Мир Всички права запазени