Apr 30, 2008, 9:01 PM

*Дъхът на мъртва мараня*

  Poetry
1.1K 0 10
 

*Дъхът на мъртва мараня*

 

Линеали в ехото на гръм,

сърдечност безметежна...

Едничка лудост суха - трън,

набиваща ни нежност.

А може и да бяха пърхащи крила.

Прах от срутената сграда.

Дъхът на мъртва мараня

или поредната олющена фасада...

Кърпим само и лепим

отронени мазилки, стари досиета

и без кафета пак не спим,

мъдрим бъдеще със питиета...

Явно гръм не идва силен.

А така ни се приисква и светкавица!

Явно и животът ни е беден

на сънища от „Спящата красавица"...

25.04.2008

Сливен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...