Дъжд
Надвисват буреносни облаци,
сърцето ми се свива -
калинка в плисналия дъжд.
Красиви думи, режещи простора,
и ни една-едничка,
дето топли.
Студени капки жулят кожата,
за да забравя,
гръм глуши ушите ми,
за да не чувам
как
любовта се дави.
С боси крака стъпвам из локвите
да отмия пясъка от ходилата си,
останал от пустинята на твоя живот.
Вали...
Дъжд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Северинова Всички права запазени
