Надвисват буреносни облаци,
сърцето ми се свива -
калинка в плисналия дъжд.
Красиви думи, режещи простора,
и ни една-едничка,
дето топли.
Студени капки жулят кожата,
за да забравя,
гръм глуши ушите ми,
за да не чувам
как
любовта се дави.
С боси крака стъпвам из локвите
да отмия пясъка от ходилата си,
останал от пустинята на твоя живот.
Вали...
Дъжд...
© Елица Северинова All rights reserved.