7 oct 2015, 7:53

Дъжд

  Poesía » Otra
489 0 3

Дъжд

На топличко съм седнал, до стъклото,
и гледам водните камбанки...
А спуснатите върви от небето,
са вързали крайкъщната полянка!

До вчера беше жарко лято...
Сега край мен е Есенето,
от вятъра, то се подмята,
и се загубва из полето...

А влагата му и във мен напира...
Денят с галошите си, крета,
а спряло времето не галопира,
под похлупака на небето...

През жегата се мръщехме на зноя,
защото ни изгаряше душите,
а днеска, ако влагата не броя,
 с тъга ми се изпълват дните!

Не знам, кое е по-добро за мене,
лъчите, гдето ме изгарят
или когато зимата застене
и бурите се заповтарят!
   17.09.2008г. Драгойново


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...