Oct 7, 2015, 7:53 AM

Дъжд

  Poetry » Other
481 0 3

Дъжд

На топличко съм седнал, до стъклото,
и гледам водните камбанки...
А спуснатите върви от небето,
са вързали крайкъщната полянка!

До вчера беше жарко лято...
Сега край мен е Есенето,
от вятъра, то се подмята,
и се загубва из полето...

А влагата му и във мен напира...
Денят с галошите си, крета,
а спряло времето не галопира,
под похлупака на небето...

През жегата се мръщехме на зноя,
защото ни изгаряше душите,
а днеска, ако влагата не броя,
 с тъга ми се изпълват дните!

Не знам, кое е по-добро за мене,
лъчите, гдето ме изгарят
или когато зимата застене
и бурите се заповтарят!
   17.09.2008г. Драгойново


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...