Oct 7, 2015, 7:53 AM

Дъжд 

  Poetry » Other
352 0 3
На топличко съм седнал, до стъклото,
и гледам водните камбанки...
А спуснатите върви от небето,
са вързали крайкъщната полянка!
До вчера беше жарко лято...
Сега край мен е Есенето,
от вятъра, то се подмята,
и се загубва из полето...
А влагата му и във мен напира...
Денят с галошите си, крета,
а спряло времето не галопира,
под похлупака на небето... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??