Дъжд
Дъжд
На топличко съм седнал, до стъклото,
и гледам водните камбанки...
А спуснатите върви от небето,
са вързали крайкъщната полянка!
До вчера беше жарко лято...
Сега край мен е Есенето,
от вятъра, то се подмята,
и се загубва из полето...
А влагата му и във мен напира...
Денят с галошите си, крета,
а спряло времето не галопира,
под похлупака на небето...
През жегата се мръщехме на зноя,
защото ни изгаряше душите,
а днеска, ако влагата не броя,
с тъга ми се изпълват дните!
Не знам, кое е по-добро за мене,
лъчите, гдето ме изгарят
или когато зимата застене
и бурите се заповтарят!
17.09.2008г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
