Дъжд

1 dic 2011, 9:33

Poesía » Del paisaje

770 0 3

Снощи пътьом аз за вкъщи

се загледах в синьото небе.

То започна да се мръщи,

засмя се моето лице.

Обикновен човек не съм ли?...

да се радвам всеки път,

щом утрото се съмне

и запръска покрай мен дъждът!

Този дъжд , този плач на небето,

тъй пленителен, но и студен...

Той разтапя във мене сърцето,

завладява ме в своя дълбок плен.

Нека вали постоянно,

нека отмие скръбта,

изпитвана всеки ден, непрестанно,

породена от смъртта... любовта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vancheto13 (Иваничка Петкова)

2011-12-03T09:59:17+02:00

И ти си на 15 като мен,още сме много малки.Сега тръгваме по пътеката на живота и тепърва ще се учим.Колко много изпитания ще ни прати съдбата,колко много разочарования.Но мисля ,че трябва да се радваме на годините си,защото след време ще ни се иска да сме малки.

Стихът ти е прекрасен.Браво! Поздрав Алекс!
anjambman (Анжамбман Анапестов)

2011-12-01T13:13:00+02:00

Поздрав!
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-12-01T09:33:13+02:00

Моля, не слагайте интервали преди препинателните си знаци.