Дъжд
Снощи пътьом аз за вкъщи
се загледах в синьото небе.
То започна да се мръщи,
засмя се моето лице.
Обикновен човек не съм ли?...
да се радвам всеки път,
щом утрото се съмне
и запръска покрай мен дъждът!
Този дъжд , този плач на небето,
тъй пленителен, но и студен...
Той разтапя във мене сърцето,
завладява ме в своя дълбок плен.
Нека вали постоянно,
нека отмие скръбта,
изпитвана всеки ден, непрестанно,
породена от смъртта... любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Todos los derechos reservados
