Дъжд
Снощи пътьом аз за вкъщи
се загледах в синьото небе.
То започна да се мръщи,
засмя се моето лице.
Обикновен човек не съм ли?...
да се радвам всеки път,
щом утрото се съмне
и запръска покрай мен дъждът!
Този дъжд , този плач на небето,
тъй пленителен, но и студен...
Той разтапя във мене сърцето,
завладява ме в своя дълбок плен.
Нека вали постоянно,
нека отмие скръбта,
изпитвана всеки ден, непрестанно,
породена от смъртта... любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Всички права запазени
