Dec 1, 2011, 9:33 AM

Дъжд

987 0 3

Снощи пътьом аз за вкъщи

се загледах в синьото небе.

То започна да се мръщи,

засмя се моето лице.

 

Обикновен човек не съм ли?...

да се радвам всеки път,

щом утрото се съмне

и запръска покрай мен дъждът!

 

Този дъжд , този плач на небето,

тъй пленителен, но и студен...

Той разтапя във мене сърцето,

завладява ме в своя дълбок плен.

 

Нека вали постоянно,

нека отмие скръбта,

изпитвана всеки ден, непрестанно,

породена от смъртта... любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра All rights reserved.

Comments

Comments

  • И ти си на 15 като мен,още сме много малки.Сега тръгваме по пътеката на живота и тепърва ще се учим.Колко много изпитания ще ни прати съдбата,колко много разочарования.Но мисля ,че трябва да се радваме на годините си,защото след време ще ни се иска да сме малки.

    Стихът ти е прекрасен.Браво! Поздрав Алекс!
  • Поздрав!
  • Моля, не слагайте интервали преди препинателните си знаци.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...