Дъжд

Dec 1, 2011, 9:33 AM

Poetry » Landscape

771 0 3

Снощи пътьом аз за вкъщи

се загледах в синьото небе.

То започна да се мръщи,

засмя се моето лице.

Обикновен човек не съм ли?...

да се радвам всеки път,

щом утрото се съмне

и запръска покрай мен дъждът!

Този дъжд , този плач на небето,

тъй пленителен, но и студен...

Той разтапя във мене сърцето,

завладява ме в своя дълбок плен.

Нека вали постоянно,

нека отмие скръбта,

изпитвана всеки ден, непрестанно,

породена от смъртта... любовта!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vancheto13 (Иваничка Петкова)

2011-12-03T09:59:17+02:00

И ти си на 15 като мен,още сме много малки.Сега тръгваме по пътеката на живота и тепърва ще се учим.Колко много изпитания ще ни прати съдбата,колко много разочарования.Но мисля ,че трябва да се радваме на годините си,защото след време ще ни се иска да сме малки.

Стихът ти е прекрасен.Браво! Поздрав Алекс!
anjambman (Анжамбман Анапестов)

2011-12-01T13:13:00+02:00

Поздрав!
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-12-01T09:33:13+02:00

Моля, не слагайте интервали преди препинателните си знаци.