Дъжд
Снощи пътьом аз за вкъщи
се загледах в синьото небе.
То започна да се мръщи,
засмя се моето лице.
Обикновен човек не съм ли?...
да се радвам всеки път,
щом утрото се съмне
и запръска покрай мен дъждът!
Този дъжд , този плач на небето,
тъй пленителен, но и студен...
Той разтапя във мене сърцето,
завладява ме в своя дълбок плен.
Нека вали постоянно,
нека отмие скръбта,
изпитвана всеки ден, непрестанно,
породена от смъртта... любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Все права защищены
