ДЪЖД
Назъбена светкавица разпуква мрака
и срива тъмносиния емайл небесен,
и вечерта притихва мокра сред листака.
Настръхнал дъжд. Поле. Октомври. Есен.
И зъзнат тъжни ниви в умбра и сиена*,
в които облаците мокри тежко лягат,
и тъмен бистър* с дъх на есен слиза в мене.
Безлунна вечер. Хладен вятър. Влага.
И падащата от небето нощ разлива
размита сепия* по тъмните поляни,
премръзнал вихър лудо вее кална грива. ...