Дъжд
ДЪЖД
Назъбена светкавица разпуква мрака
и срива тъмносиния емайл небесен,
и вечерта притихва мокра сред листака.
Настръхнал дъжд. Поле. Октомври. Есен.
И зъзнат тъжни ниви в умбра и сиена*,
в които облаците мокри тежко лягат,
и тъмен бистър* с дъх на есен слиза в мене.
Безлунна вечер. Хладен вятър. Влага.
И падащата от небето нощ разлива
размита сепия* по тъмните поляни,
премръзнал вихър лудо вее кална грива.
Беззвезден мрак. Светкавици. Мълчание.
Крайпътни орехи размахват клони голи,
в гротескна жива върволица наловени –
една старинна провансалска фарандола*.
Студено. Пусто. Мракът сякаш стене.
Дъждът плющи. Не свети месец още.
Аз търся в мрака късче счупен свод небесен
с една звезда за идващите зимни нощи.
Настръхнал свят. Поле. Октомври. Есен.
________
*умбра, сиена, бистър, сепия – минерални и органичнибои за рисуване с тъмно-кафяв цвят;
*фарандола – старинен провансалски танц, в който танцьорите, хванати за ръце, образуват дълга верига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
