3.10.2012 г., 14:47 ч.

Дъжд 

  Поезия
814 0 2
ДЪЖД
Назъбена светкавица разпуква мрака
и срива тъмносиния емайл небесен,
и вечерта притихва мокра сред листака.
Настръхнал дъжд. Поле. Октомври. Есен.
И зъзнат тъжни ниви в умбра и сиена*,
в които облаците мокри тежко лягат,
и тъмен бистър* с дъх на есен слиза в мене.
Безлунна вечер. Хладен вятър. Влага.
И падащата от небето нощ разлива
размита сепия* по тъмните поляни,
премръзнал вихър лудо вее кална грива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Предложения
: ??:??