Дъжд
Дъжд
Навън вали и бавно ме обгръща,
далечен спомен, в който пак ръми дъждец.
(Защо дъжда при тебе все ме връща?)
Нали сама си тръгнах като плах беглец.
Защо не чу, вратата щом затръшнах,
щурчета смели само свирнаха във хор.
А тя проскърца, сякаш се намръщи,
и ме прогони в натъжен и мрачен двор.
Стоях сама и клоните прегръщах,
и дълго, дълго плаках заедно с дъжда.
Как исках пак във пълна с обич къща,
да бъдем ти и аз, а с нас и любовта...
В дъждовна нощ, при тебе все се връщам,
на прага тихичко потропвам със дъжда.
Когато спиш, през сълзи те прегръщам,
но даже сълзите насън са без следа.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Великолепна творба! Много си успяла да кажеш, Цвети!
Поздравление и още много нови творби! -
С дъжда може и да поплачем и да помечтаем, но такъв дъжд понякога може и да ни донесе радост. Поздравления за стихотворението ти Цвети, много ме разчувства!
-
С дъжда можем да поплачем и да помечтаем!
Много хубаво стихотворение, Цвети, докосна ме!
Поздравявам те! -
Права е Елица! Много силен стих, който ме разчувства с перфектната си лирика. Това, което бих споделил, ползвайки като повод творбата ти, Цвети, е, че любовта не ни принадлежи. Тя ни удостоява по незнайна причина с присъствието си, което наистина е с ранг на вълшебство, но както ненадейно идва, така внезапно може и да отлети. Всякакви опити да си обясним защо това се случва са неадекватни. Тук бих се доверил на древните гърци и бих приел, че просто Афродита ни обръща гръб, когато тя реши това. Причините не са в една двойка.
Благодаря ти за удоволствието да прочета невероятното ти стихотворение! Усмихнат ден! -
Понякога любовта остава и след раздялата.
Особено силен финал!
Много ми хареса стихът ти, Цвети,
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Почувствах болката, усетих студения дъжд, сълзи мокреха лицето ми...Благодаря ти, че ме потопи в твоя свят, та бил той и света на тъгата!
Поздравления!