Дъжд
Дъжд
Навън вали и бавно ме обгръща,
далечен спомен, в който пак ръми дъждец.
(Защо дъжда при тебе все ме връща?)
Нали сама си тръгнах като плах беглец.
Защо не чу, вратата щом затръшнах,
щурчета смели само свирнаха във хор.
А тя проскърца, сякаш се намръщи,
и ме прогони в натъжен и мрачен двор.
Стоях сама и клоните прегръщах,
и дълго, дълго плаках заедно с дъжда.
Как исках пак във пълна с обич къща,
да бъдем ти и аз, а с нас и любовта...
В дъждовна нощ, при тебе все се връщам,
на прага тихичко потропвам със дъжда.
Когато спиш, през сълзи те прегръщам,
но даже сълзите насън са без следа.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
