Дъжд
Дъжд
Навън вали и бавно ме обгръща,
далечен спомен, в който пак ръми дъждец.
(Защо дъжда при тебе все ме връща?)
Нали сама си тръгнах като плах беглец.
Защо не чу, вратата щом затръшнах,
щурчета смели само свирнаха във хор.
А тя проскърца, сякаш се намръщи,
и ме прогони в натъжен и мрачен двор.
Стоях сама и клоните прегръщах,
и дълго, дълго плаках заедно с дъжда.
Как исках пак във пълна с обич къща,
да бъдем ти и аз, а с нас и любовта...
В дъждовна нощ, при тебе все се връщам,
на прага тихичко потропвам със дъжда.
Когато спиш, през сълзи те прегръщам,
но даже сълзите насън са без следа.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
