Прелитат птици отвън,
живота лети като сън.
Разбужда ме пролетен звън,
дъжд прозвънва навън.
Целува капчуци, дувари,
листенца с капки погалва.
Събужда млади и стари,
прозорците мои нажалва.
Поканвам го с морна ръка,
вратата отворям, душата,
да гони неволи, тъгата,
да трие обиди, мълвата.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados