Прелитат птици отвън,

                живота лети като сън.

                Разбужда ме пролетен звън,

                дъжд прозвънва навън.

                Целува капчуци, дувари,

                листенца с капки погалва.

                Събужда млади и стари,

                прозорците мои нажалва.

                Поканвам го с морна ръка,

                вратата отворям, душата,

                да гони неволи, тъгата,

                да трие обиди, мълвата.