dansyto (Данаил Таков)
804 3686
4 sept 2018, 8:56  

Дъжд 

  Poesía » Otra
255 3 6

Не съм те търсил, ти ме сам намери,

откри ме пак и бях стъписан аз.

Накара всичко да се разтрепери 

от твоя ромон, почнал с тътнещ глас.

 

Ще напоиш ли или туй сълзи са?

По кожата ми стича се море.

Ти вечно нужен, ала уморих се

от мрачното, от тежкото небе.

 

Щом тука си, то нека да прогониш

оня досадно сприхав прахоляк,

наръсил ни с житейските отрови –

като немит в живота си дивак.

 

Аз чувам, твойте капки ми говорят,

обгръщат ме с пречистваща вълна.

Нека докрай във мене да разтворят,

задрямалата пошла суета.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??