5 sept 2023, 0:33  

Дъжд 

  Poesía
301 9 17

Тези голи площади напразно бленуват звезди –

да се втурнат подобно залутани чайки в небето.

Само дъжд, само дъжд, само дъжд – ще остави следи

като дири на плуг, заорал като луд към морето.

 

И вали из ведро, и залива задушната шир.

И пияни моряци на сухото пеят и викат.

Начервени любовници, хищно заформили пир,

се надяват дъждът да не спре, нито утре, ни никога.

 

А закотвени кораби люшкат сънливи тела.

Мързеливите гларуси чакат туристи напразно.

Само дъжд, само дъжд, само дъжд, напоена лила́,

се просмуква под кожата хладно, протяжно, заразно.

 

Тъжен, кален сезон, и търговец дори да не си...

Ще увиснеш под мократа тента – забравена дреха.

А последните влюбени, в мръсно и старо такси,

ще преминат край теб, в някой бар да подирят утеха.

 

И така ще вали, до де дните, облечени в тюл,

затанцуват под тежките капки танго или полка.

Тъкмо всеки помисли, че Господ света е заплюл...

А пък той всъщност мие земята от цялата болка.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??